Един от четирите прототипа на Бай Ганьо е свързан с Варна. Това съобщи Емил Демирев от Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ на среща-разговор от инициативата „Алеко днес“, посветена на 160-годишнината на писателя, която се проведе днес в Националния пресклуб на Агенцията във Варна. 

Информацията е базирана на спомена „Първообразите“ на проф. Михаил Арнаудов, публикуван от Димо Сяров във вестник „Шуменска заря“ през 1929 г. В него се изреждат прототипите на героя, най-известният от които е Ганьо Сомов от Казанлък, но има още трима - Ганьо Чернев Арбоолу, наречен „разградски муфтаджия“ от Арнаудов, студентът Ботков, присъстващ при Иречек, и Ганьо Чолаков, съобщи Демирев и изтъкна, че трима от първообразите носят в действителност името Ганьо, като същото се предполага и за Ботков. 

За връзката на Ганьо Чолаков с Варна научаваме от известния политик и общественик Найчо Цанов, приятел на Алеко Константинов, който публикува през 1907 г. в списание „Мисъл“ спомен за него, където се казва, че писателят е искал да увековечи Чолаков. 

За Ганьо Чолаков Демирев черпи информация от книгата на Цанка Съчкова „Из миналото на Церова кория“. Там през 1860 г. е роден бъдещият прототип на литературния герой. Той остава сирак от малък и за да не палува го дават за пастирче. Един ден го среща Климент Браницки, по-известен като Васил Друмев, който по това време е ректор на Петропавловската семинария в Лясковец. Той го взема под крилото си и след като завършва училището, го изпраща да учи право в Одеса. Съчкова посочва, че там Чолаков се е запознал с Алеко Константинов, но за това няма други доказателства, каза Демирев. 

След завръщането от Русия, Ганьо Чолаков става прокурор в Пловдив и се прочува с делото, което води през юни 1893 г. срещу Климент Браницки, повдигнато заради неговата реч против цар Фердинад и министър-председателя Стефан Стамболов. Чолаков поема случая по собствено желание, а особено възмущение буди в обществеността фактът, че той се изправя срещу своя благодетел и учител. В процеса Друмев е осъден на осемгодишно заточение в Гложенския манастир. 

След делото Чолаков се премества във Варна, според Съчкова, но в дигиталния архив на Варненската библиотека има данни, че той е бил в града още през 1892 г. където води дело отново за обида на Стамболов, нанесена от местния журналист Петър Бобчевски, издател на вестник „Черно море“. Има източници, че Чолаков е произнесъл надгробното слово на погребението на кмета Михаил Колони през януари 1893 г. 

Според Демирев има още нещо любопитно в историята за прототипите на Бай Ганьо. През август 1893 г. Петър Бобчевски публикува материал за делото срещу Васил Друмев, в който прокурорът няколко пъти е наречен „Бай Ганьо“. Не може да предполагаме дали Алеко Константинов е прочел тази статия от варненския периодичен печат, но е интересен факт, че героят му присъства с това си име преди появата на романа, изтъкна Емил Демирев.

На срещата той съобщи още, че няма сериозен текст, оповестяващ за идване на писателя във Варна. Известен факт е, че неговото второ произведение, стихотворението „Защо?“, писано в Русия, е публикувано във варненския вестник „Свободна България“ на 11 април 1881 г. Демирев подчерта, че информацията, споделена от него на срещата в пресклуба на , е почерпена от дигиталния архив на Варненската библиотека, който датира от 15 години. 

Инициативата „Алеко днес“ се провежда в пресклубовете в цялата страна, а през октомври предстои издаване на специален брой на списание , който ще съдържа по 160 думи за писателя, написани от 160 значими български личности. Това припомни модераторът на срещата доц. Йордан Ефтимов. На разговора във Варна присъстваха още генералният директор Кирил Вълчев, университетските преподаватели проф. Антония Велкова-Гайдаржиева и доц. Морис Фадел, писателката Теодора Димова, учителките Кръстина Манолова и Росица Димитрова, гл. редактор на вестник „КИЛ“ Ваня Колева, писателят Ангел Г. Ангелов, отговорният редактор на списание „“ Яница Христова, журналистът Константин Карагьозов.